Ангелът на справедливостта

До 1983 г. Синтия Ротрок беше позната само в кръговете на активните спортисти по бийни изкуства.През същата година тя поставя короната на своята кариера като спортистка,чрез отличаването й в списание " Черен колан", което и даде титлата " Най - добра жена състезател за годината". В продължение на пет години ( от 1981 - 1985 г,) тя трябваше да бъде световен шампион и да се докаже като единствената жена с тази титла във формите с оръжие,меч,копие,тояга и метален бич. В средата на 80-те години американският "Кентъки Фрай Чикън концерн" си търсеше известни спортисти,за да рекламира своите продукти.След поредица от предавания се появи и Синтия,която получи работата. Тя е родена през 1954 година в Уилмингтън и си спомня: " Работих това и получавах огромно количество пари-5000 долара на ден. Работата при рекламните снимки беше много интересна и аз много се забавлявах , докато я вършех." Вълнението да стоиш пред камерите не остави  никога повече младата жена и ето защо през  1885 година активната й кариера като спортистка свършва и тя се опитва да започне филмова кариера в Хонконг.За много кратко време става една от първите известни звезди в екшън- индустрията в Азия и Европа.Когато през 1988 година се връща в родината си ,вече има зад гърба си поредица успешни филми.Синтия споделя: "Хората ,които правят филми в Хонконг са изключително крайни както при времето,което влагат в продукцията ,така и в реализирането на боя.Не мога да си спомня нито един филм ,при който да не съм получила някакви наранявания.Понякога имах усещането ,че наситина искат да ме убият".След 30 или повече успешни филми,в които се представя като рус вихър, а сега като ангел на справедливостта ,тя никога не дискутирала за професията си като спортистка по бойни изкуства.Винаги се е говорило за нейните качества като актьор и за всички нейни слабости като актриса.За да успокои множеството,тя насочва вниманието си няколко месеца към уроци по актьорско майсторство и то ва й носи знаците на първия успех,защото й предлагат работа в заплануваната пилотска поредица " Силни ченгета ".

Във филма Кристиян Маккей ( Синтия Ротрок ) е изключително щастлива , тя е полицайка и е много горда  със своя годежден пръстен ,  който показва на колежката си .Бъдещият й мъж Ник е също полицай . В службата е неин партньор.Но тя била брутално свалена от небето на своята влюбеност и хвърлена в дълбокия ад на тъгата ,омразата и отчаянието,защото нейния годеник бива убит пред очите й.
Кристиян не може да се примири със смъртта на Ник,не може да я забрави и напуска службата ,за да потопи мъката си в алкохол.Така шест месеца по-късно тя е принудена да отиде при богатия Лоутън Хобс и той да я наеме като бодигард.Той е плейбой ,има авантюра с изчключително изкусителна красавица и се страхува за живота си ,защото тази жена е била в затвора заради убийство.Тази жена е Нина Линдел - убийцата на Ник.С един замах всички спомени се връщат обратно в съзнанието на Кристин.
Вътрешно тя е изцяло извън себе си .Знае, че трябва да се справи с тази хладнокръвна убийца,но все още разтърсващото я отчаяние седи дълбоко в нея и в името на любовта си към Ник тя приема борбата,която може би ще доведе и до нейната смърт.

( ПО МАТЕРИАЛИ ОТ ЧУЖДИЯ ПЕЧАТ )

За принципите ,които ни движат в нашето съществуване - Продължението

КАНАЛИЗИРАНЕТО НА ЕНЕРГИЯТА
Знаейки  целта в своя живот  и своето място в този свят ,счупили вътрешните си бариери,следвайки естествения ход на нещата ,постигнали вътрешен  баланс ние започваме да канализираме енергията.
Потока на благоденствието се излива към нас.Ставаме проводник на енергията.Привличаме хора ,обстоятелства ,които ни показват че сме на правилния път и още повече засилват нашета енергия.Това забелязват най-много хората около нас.Ставаме по-организирани,всеотдайни в работата си.Увеличаваме харизмата си и нашата вътрешна трансформация става причина за промяната на хората в нашето близко обкръжение.Ние ставаме убедителни,умеещи да мотивираме.
Вие никога няма да сте успешни ако не знаете своята цел и не насочите там усилията си и енергията си! Лутайки се вие я разпилявате и не я използвате ползотворно! Затова е нужно да осъзнаем нашата цел и да канализираме потока на благоденствие .Искаш ли да стане това?Действай!

ЗА ПРИНЦИПИТЕ НА ИЗОБИЛИЕТО
Ние живеем в материалния свят и е нормално да се стремим към материални придобивки. Всеки иска да има финансова независимост ,да има кола,собствена къща  и какво ли още не.А как ще ги привлечем към нас ,как ще засилим тяхното присъствие в живота ни?
"Искай и ще ти се даде!"
Не поставай материалното над другите неща от живота.Аз мисля ,че човека на новото време е обединител на материалното и духовното.Материалното в единство с духовното.Принципите на невидимият свят ще помогнат да привлечем изобилието.Как се питат някои?" Ами аз работя от сутрин до вечер и нямам ,а как така следвайки духовните неща ще ми дадат материално благополучие?"
Чрез закона за даването

Искайки да привлечем дадена сума или материална придобивка трябва да сме с ясното съзнание ,че трябва да освободим място за тях.Как? Чрез закона за даването ! Определи част от своята сума пари за общото благо,за благотворителност или дай на твой близък или дари на църква или обществена организация.Така ти заявяваш ,че си част от Цялото,част от общия човешки организъм и така даваш ход на естествените процеси на обмен в него! Както във физиологията на човека поглъщащ кислород и отдаваш въглероден диоксид ,така и отдаваш пари за да получиш пари.Ако задържиш за себе си всичко е въпрос на време да спреш потока на изобилието към себе си.
Така можем да привлечем и други придобивки в своя живот .
"РЪКА ,КОЯТО ДАВА НЕ ОСИРОМАШАВА"

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Maтериалното и духовното ръка за ръка

Години наред живота ми премина в търсене на истината . Истината за живота ,онази съществена нишка, която да осмисли живота ни. Онова , за което мислители ,мъдреци , духовници са писали и говорили.Бяха години на търсене, на преоткриване на своята същност,на лутане ,но все пак търсене...
Различни учения ,религии ,философски системи.Но всичко пак оставаше някъде закътано ,скрито от взора ми.Но търсенето продължаваше и годините се нижеха.Докато се питах за вечните въпроси " От къде сме произлезли ?"," Има ли Бог?","От къде сме произлезли?", " На къде отиваме ?" и много други аз израствах ,трупах знания ,опит. Търсех знанието. То ми се даваше чрез книги,хора и събития.Приближавах се ,отдалечавах се...Божествени и чисто човешки знания и учения.Но в мене имаше все още празнота.Липсваше онова последно парче от пъзела.И както в книгата " Алхимика " на Пауло Коелю момчето търсеше златото от съня си така и аз търсих истината...
В един повратен за мене момент от живота ми осъзнах , че това което търся не е някъде ,то е в мене! Цялото знание е в мене. Само е чакало да бъде открито. Така и момчето от романа на Коелю разбира в края , че златото винаги е било там от където е тръгнал ! То е било до него!
Така и ние търсейки в един момент откриваме , че всичко което ни трябва и искаме да знаем за света и себе си се крие в нас!Господ е посял във всеки от нас знанието и иска сами да открием тази дълбока същност!
Някои ще кажат може ли духовното да е в синхрон с материалното ,да се развиват ръка за ръка?
Аз бих им казал твърдо ДА!
Най-малкото ,че нищо в този свят не става без помощта на БОГ.Той е създател на материалното и духовното.Ние сме материални по своята физическа същност и имаме вътрешния стремеж към БОГ.Само на човека му е дадено да има стремеж към постигане на Божеството,защото всеки носи частица от Него във себе си! И е въпрос на личен избор дали човек иска да израства или не.
Можем да си представим принципа на махалато- в едната крайна точка е духовното,в другата материалното.Човек се лута през живота си в двете крайности или остава в едната,като не дава възможност да се прояви другата . Материалиста иска материални придобивки и не се интересува от духовните. И обратно духовните не искат  материални придобивки.
А какво било ако сме в мъртва точка - средата на движение на махалото?
Бихме ли могли в този баланс и покой да намерим и да синхронизираме двете същности?
Да !
А как ?
Искай и ще ти се даде ! Пише го в Словото!
Когато материалното не пречи за постигане на духовното и обратно аз мисля и съм убеден ,че това е възможно!
Вечния детерминизъм между доброто и злото ,светлината и тъмнината ще изчезне,ще се стопи.
Когато сме в баланс и сме себе си можем да имаме и материалното и духовното в едно!
Аз мисля че открих или преоткрих една истина поне за себе си!
А вие?

Силата на удара

КАРАТЕ КИОКУШИН
Стилът Киокушинкай е създаден в края на 60-те години от Майстор Масутацу Ояма.Последният е осъществил синтез между стиловете Шотокан - Рю и Гою - Рю ,към които е добавил елементи от Муай-Тай ( Тайлндски бокс ) и стила Кенпо от Окинава.Ояма става знаменит с рекордите си по чупене и боевете си с бикове и днес неговия стил се счита за един от най-твърдите и ефектни стилове на японското Карате.Боевете в стил Киокушин водят до нокаут и не се предвижда защита.
Йошии Соено практикува Карате Киокушин лично под ръководството на Ойама и на тримата най-добри борци от онази епоха: Накамура Тадаши ,Куросаки Кенджи и Фуджихара Акио.Накамура участва през 1965 година от сто срещи и през 1976 година създава собстевн стил.
Куросаки създава една от първите школи по Кик-бокс в Япония ,а Фуджихара започва кариера в Кикбокса под името Осава Нобору.
Соено практикува с жар стила Киокушин и се впуска в авантюра на състезанията.През 1969 година той основава свое собствено доджо и участва в Първия отворен общояпонски турнир по Карате организиран от Ойама и организацията Киокушин -Кай.Класира се втори след Ямазаки Терутомо и пред Хасегава Казуюки. Същата година той спечелва първата си среща по Муай-тай срещу Канан Пай.По- късно той побеждава повторно с нокаут Сакао Шармун.През 1970 година .по време на Втория отворен общояпонски шампионат по Карате,Хасагева се класира първи,Ямазаки - втори,Соено - трети.
КИК-БОКС
ТЕРМИНЪТ КИК-БОКС  е създаден през 1964 година от Ногушу Осаму за означаване на японската версия на Муай-тай.Този факт е малко известен днес,когато терминът "Кик-бокс" се употребява за означаване на различни форми ,в които се използват краката и юмруците : японски Кик-бокс ,Фрий - Стайл -Файтинг,Фул Контакт,Муай-тай,Кик-бокс WKA и т.н.
Най - големия тренер по кик-бокс в Япония е Куросаки Кенджи ,основател на знаменития Мейджиро-Жим и на стила Шин-Какуто-Жуцу.Ученици на Куросаки са Фуджихара Акио,Фудживара Тошио.
1981 Г. - СИНТЕЗЪТ НА ШОТОКАН
След кати напуска Киокушин и Кик-бокса ,Соено създава своя собствена организация ,която нарича Световна асоциация по карате (WKA).Това е организация ,различна от тази ,която създава под същото име през 1977 година американецът Хауърд Хансън.
Новото му доджо приема името Шотокан - храмът на пътя на боеца.Състезанията се провеждат на ринг,по правила близки до тези на Киокушин.Това е динамичен стил на Карате,едновременно съвременен и традиционен,който се харесва на все по-голям брой практикуващи.Днес Карате Шотокан се практикува в  цял свят, 

жан - клод ван дам - миячът на чинии се превръща в екшън-герой

БЕЗ РАЗРЕШИТЕЛНО ЗА РАБОТА
Без необходимото разрешително за работа за САЩ , Жан-Клод приема всяка работа,която му е предлага.През този период от време той работи като мияч на чинии,таксиметров шофьор,разносвач на пици и др,Тогава се запознава с Мария Родригес и се оженва за нея през 1983 г.
 ЧЪК-НОРИС - "ГОСПОДИН СЛУЧАЙНОСТ "
След всички безуспешни усилия да се добере до киното ,на помощ идав голямата случайност.
Менажерът на нощния клуб "Woodya World " ангажира Жан - Клод като портиер.Собственик на този клуб е екшън -героят Чък Норис,който при посещение в клуба веднага забелязъл добре сложения млад мъж .
Чък Норис назначава белгиеца за дубльор .Така Жан-Клод за пръв път идва във филмовото студио на Холивуд,който по-късно ще стане негова втора родина.

ДВА РАЗВОДА И ПЪТУВАНЕ ДО ХОНГКОНГ
 През 1984 г. се разтрогва брака с Мария Родригес.
Жан- Клод не остава дълго време сам.Веднага след развода той се жени за Синтия Дедериан.
Годината 1986-та не е никак добра за издигащиясе млад белгиец.В течение на една година той се развежда и с втората си съпруга.Но в професионален план продължава да расте.
При пътуване до Хонконг,ван Дам се уговаря с режисьора и боса на Seasonal,Ng See Yuen да кандидатсва за роля.Босът на Seasonal не бил особено впечатлен от ван Дам при демонстриране на неговите умения,но пък му харесал маниерът на белгиеца.Тогава той казал: " Ако ван Дам съумее да насочи своята амбиция в правилния път,от него ще стане звезда".
Yuen трябва да е имал право.

ПРОБИВЪТ
С филма " Bloodsport " през 1987 г. чаровния белгиец прави своята първа международна изява в ролята на " Иван ".Същата година е благосклонна и към неговото лично щастие.
Той се жени за своята голяма любов - португалската майсторка на бодибилдинг Гледис Португес. С нея той прекарва много щастливи години,през които се раждат и децата им.Но и този брак не е последен .Кариерата на Жан -Клод върви стремително нагоре.
През 1989 г. международната организация BUDO кани за пръв път  Жан-Клод ван Дам на гала -състезание в Германия.Той е най-гледаният гост на представленията по бойни искуства.Жан -Клод прави и демонстрация по кик-бокс за френските телевизионни зрители по " Канал плюс " в Париж.
Във филма " Double Impact "( 1991 ) екшън-героят показва ,че има и чувство за хумор.Той играе двойна роля-двамата братя ,които имат напълно различни характери.Докато единият е скромен и затворен в себе си ,другият намира опасни ситуации,в които се озовават и двамата.Жан-Клод ван Дам взема участие и при подбора на кадрите в студиото ,като отделя добрите сцени.
Той продължава с филма " Universal Solidier " - едно приключение в бъдещето,където ван Дам играе редом с Долф Лундгрен.
Очаквайте продължение!

ЕЛВИС ПРЕСЛИ - КРАЛЯТ И КАРАТЕТО

На 8 януари тази година той щеше да навърши 77 години.
Това,че този обичан музикант е бил специалист и по бойни изкуства,знаят само определена група хора.
Още приживе Елвис се превръща в легенда.Никой друг музикант нито преди,нито след него не е дал такъв тласък на музикалната история така ,както тоба стори той както каза веднъж Джон Ленън от Битълс.Ленард Бърстейн дори отиде по-далече:Елвис е най-голямото културно постижение на този век.Продажбите на плочите на Елвис са достигнали цифрата 1,5 милиарда екземпяри. А неговия дом в Грейсланд се посещава от 650 хиляди души годишно ( по стари данни ).През 1959 Елвис Пресли идва в Германия и се запознава с немския треньор по Карате Юрген Сейдел. Много бързо той установява,че този спорт на Азия го привлича и почти вманиачен започва да тренира всяка минута от свободното си време  Карате.При едно посещение в Париж тренира дори при един японски гросмайстор,който е похвалил Елвис и открил в него забележителен талант,необходим за бойните изкуства.Когато се връща в Америка,има кафяв колан.През 1961 година взима първи дан по карате в Мемфис.За филма ''Момчето Калахад",в който Елвис играе боксьорът,тренира допълнително със световния шампион по бокс Мъсби Калахан.В почти всички негови филми могат да се забележат техники от бойни изкуства в бойни сцени.

Тренировки при основателя на Кемпо Ед Паркър
През 1961 година той се запознава при една демонстрация в Лас Вегас със специалиста по Кемпо - Ед Паркър.Много бързо двата им странни характера се свързват в дълбоко приятелство,което продължава години наред.Ед Паркър въвежда Елвис в Кемпо системата  и му става телохранител.В Мемфис среща гросмайстора от Корея Канг Рий,който е треньор на Бил Уолъс и при една демонстрация се впечетлява от стила Па Са Рю Таекуодно.Канг Рий го приема за ученик и започва да му преподава.
Бойният спорт като елемент от Шоу
В началото на 70-те Елвис отбелязва своето голямо завръщане към сцената.Билетите за неговите концерти винаги са били разпродавани.Във всяко шоу винаги е покзавал специални елементи от Кемпо,предни и странични удари на височината на главата с крака.Освен това е съпровождал националния отбор по време на срещите му срещу Англия и Белгия,сред който е бил Бени Уркидес.Бил Уолъс,наречен супер кракът,е тренирал от 1973 до 1975 год.,с Елвис в Грейсланд редовно в Тенеси Карате Института.Елвис спасява спортната му кариера.
Кракът на Уолъс е трябвало да остане неподвижен,но Елвис не искал да чуе за това и повиква специалист от Лос Анджелес,който да се заеме с неговото лечение.През 1974 година Елвис предложил на Бил Уолъс 10 000 долара ,за да не взима участие  в някакво световно първенство в Лос Андежелес,организирано от Професионалната Карате Асоциация.Уолъс обаче решил друго - станал светвен шампион и легенда.Аз се поддържам с Карате във форма и съм негов фен - казва Елвис Пресли на репортерите при едно интервю.Например,той повикал Канг Рий да го придружава през време на турнето му и да тренира с него.Ед Паркър и Канг Рий присъдили на Елвис през 1975 година 8 дан .Въпреки че е бил един добър боец по бойни изкуства,трябва да се признае,че тази степен има по -скоро символичен характер,за да го анагажират в бойните изкуства .Известният американски специалист по Фул контакт в Карате Джо Люис дал на Елвис много информация за всичко,което е свързано с Карате.Често пъти разговаряхме с Елвис по телефона по няколко часа - казва Люис.

Ние сме кралете...
На концертите на Елвис е бил срещан и неговия приятел Мохамед Али. По време на един концерт на живо той му подарил един боксов халат с надпис " Шампион на хората ",за което Мохамед Али споделил"Елвис и аз сме крале".
"Елвис е един голям мъж с едно голямо съце..."
Щедростта на Елвис във връзка с подаръците се е проявила и в това,че то е подарил през живота си над 100 Кадилака,а освен това е давал и големи суми за различни поводи и социални дарения.
Цената на славата...
По време на неговия легендарен концерт в Хавай,който е бил предаван на живо по телевизията над 1 милиард хора към телевизионния екран ,той е свирил на китара,на която е била залепена емблемата Кемп-Карате .Но и славата си има своята цена.След многото разпродадени турнета,над 1500 концерта той умира на 16 август 1977 година в дома си Грейсланд в Мемфис от сърдечен удар.Бил Уолъс казал веднъж за Елвис:"Той беше един чудесен боец по бойните изкуства и носител на черен колан."
Това потвърждава и тренйорът му Канг Рий.Канг Рий казва ,че не познава друг човек столкова сила на характера ,с толкова топлина и така впечетлителен като Елвис.
Елвис отправил следното послание към всички критици:
"Преди да се опитате да критикувате помислете ,че никога няма да изживеете  част от моя живот и никога няма да обуете моите обувки"

Воинът и мръсната пелена

Спокойната школа,сгушена в планините,често се изпълваше с посетители,които идваха от всички краища на земята,за да присъстват на семианрите.Аз бях един от тях,бил съм тук и преди.Една ученичка от Япония трябва да е почувствала това защото попита"Имат ли достатъчно място за подслон".
"Окадая"- казах и аз.Тя се засмя и ме поправи като си помисли.че тази моя грешка се дължи на остарелия ми японски."Модерната дума за място за подслон е "о-теараи"-каза ми тя.
"Окадая значи колиба".Аз я пуснах пред мен и ние излязохме навън в студената сутрин.Посочих й подножието на хълма,където зад една дъбова горичка,едва се виждаха очертанията на доджото.
"Когато казах окадая"имах предвид това-отбелязах аз.

Ранните сутрешни пътувания до простонаправените стаи за подслон бяха едни от многото удоволствия в школата по айкидо.Това което ни привлече тук през студения декември бе възможността да научим нещо от един от най-старите японски инструктори по айкидо в страната.Той имаше 5 -ти дан и 20 годишна практика в Япония;беше един от най -добрите инструктори,от който много от нас бяха научили по нещо.Като допълнение към познанията му в областта на бойните изкуства той говореше свободно японски и имаше научна степен по Японска философия.
Той каза на класа да се подреди и започнахме да загряваме,по време на което ни показа упражненията с падане,които затрудняват дори и напредналите практикуващи.След това промени изцяло нашите основни движения.След около час,когато завършихме разгрявката ,всички се бяхме изпотили въпреки студа.Беше време да се започне с основните движения.Присъствието на такъв високо квалифициран инструктор винаги даваше вдъхновение за трениране.
Ти сякаш си обзет от някаква сила,която те завладява и те движи със своята неустоима воля.Инструкторът не използваше и част от силата си,когато отблъскавше атаките ми.В това въртене на енергия той ни хвърляше ту по лице ,ту по гръб,но винаги на татамито.Да тренираш под такова наблюдение е често забавно,понякога страшно,винаги си струва труда,а понякога поучително.
След края на тренировката той отиваше зад школата,където под зоркия поглед  на майката неговото малко дете си играеше.Учителят вдигаше детето и усещаше резкия ухаен мирис така добре познат на родителите.
"Трябва да ти се сменипеленката" - казваше грижовно той.Това и правеше.Намираше място на пода ,което ме беше заето от трениращи или говорещи си ученици.Все още по тренировъчен екип,той поставяше момчето долу,събуваше мръсната пелена и почистваше оцапаното му дупе,след което го пременяше с чисти дрехи.
Не беше кой знае каква постъпка,нито пък парадиране или умение,което да породи благоговение.Като продължих да наблюдавам инструктора с детето си,неговата нежност,обикновения начин,по който посрещаше задълженията си на баша ,по същия начин ,по който прави и със задълженията си като учител- аз разбрах какво всъщност представлява боеца като цяло.Сила и състрадание.Сила изразена чрез грижовност . Можем да научим много по време дългите часове на семинарите.Но понякога можеш да научиш нещо допълнително по много странни начини.

По материали от чуждестранния печат.