Maтериалното и духовното ръка за ръка

Години наред живота ми премина в търсене на истината . Истината за живота ,онази съществена нишка, която да осмисли живота ни. Онова , за което мислители ,мъдреци , духовници са писали и говорили.Бяха години на търсене, на преоткриване на своята същност,на лутане ,но все пак търсене...
Различни учения ,религии ,философски системи.Но всичко пак оставаше някъде закътано ,скрито от взора ми.Но търсенето продължаваше и годините се нижеха.Докато се питах за вечните въпроси " От къде сме произлезли ?"," Има ли Бог?","От къде сме произлезли?", " На къде отиваме ?" и много други аз израствах ,трупах знания ,опит. Търсех знанието. То ми се даваше чрез книги,хора и събития.Приближавах се ,отдалечавах се...Божествени и чисто човешки знания и учения.Но в мене имаше все още празнота.Липсваше онова последно парче от пъзела.И както в книгата " Алхимика " на Пауло Коелю момчето търсеше златото от съня си така и аз търсих истината...
В един повратен за мене момент от живота ми осъзнах , че това което търся не е някъде ,то е в мене! Цялото знание е в мене. Само е чакало да бъде открито. Така и момчето от романа на Коелю разбира в края , че златото винаги е било там от където е тръгнал ! То е било до него!
Така и ние търсейки в един момент откриваме , че всичко което ни трябва и искаме да знаем за света и себе си се крие в нас!Господ е посял във всеки от нас знанието и иска сами да открием тази дълбока същност!
Някои ще кажат може ли духовното да е в синхрон с материалното ,да се развиват ръка за ръка?
Аз бих им казал твърдо ДА!
Най-малкото ,че нищо в този свят не става без помощта на БОГ.Той е създател на материалното и духовното.Ние сме материални по своята физическа същност и имаме вътрешния стремеж към БОГ.Само на човека му е дадено да има стремеж към постигане на Божеството,защото всеки носи частица от Него във себе си! И е въпрос на личен избор дали човек иска да израства или не.
Можем да си представим принципа на махалато- в едната крайна точка е духовното,в другата материалното.Човек се лута през живота си в двете крайности или остава в едната,като не дава възможност да се прояви другата . Материалиста иска материални придобивки и не се интересува от духовните. И обратно духовните не искат  материални придобивки.
А какво било ако сме в мъртва точка - средата на движение на махалото?
Бихме ли могли в този баланс и покой да намерим и да синхронизираме двете същности?
Да !
А как ?
Искай и ще ти се даде ! Пише го в Словото!
Когато материалното не пречи за постигане на духовното и обратно аз мисля и съм убеден ,че това е възможно!
Вечния детерминизъм между доброто и злото ,светлината и тъмнината ще изчезне,ще се стопи.
Когато сме в баланс и сме себе си можем да имаме и материалното и духовното в едно!
Аз мисля че открих или преоткрих една истина поне за себе си!
А вие?