За философията на бойните изкуства през моя поглед

Може би очаквате да прочетете поредния философски трактат или статия за философията на бойните изкуства и в частност таекуондо?!

За принципите на таекуондо и неговата мъдрост, това което са писали и преписвали поколения специалисти в областа на бойните изкуства и източна философия.

НЕ!

Аз смятам да споделя своя скромен опит в бойните изкуства като ще изразя това, което е изживяло, почувствало, изстрадало и запомнило моето сърце през годините.

Бях съвсем малък, когато се сблъсках с философията на бойните изкуства. Моето поколение израстна с филмите за легендарния Шаолин и неговите монаси - бойци.

Един различен и необикновен и не по - малко омайващ свят на свръхчовешки възможности, грация на движенията и стил...

А после и филмите на не по - малко легендарните актьори Брус Лий, Джеки Чан, Чък Норис, Стивън Сегал, Жан - Клод ван Дам и цялата плеяда майстори на бойни изкуства.

Един завладяващ свят, в който силата не означава унижаване, а благородство, в който думата "не мога" е равнозначна на "не искам".

В тези бойци се идентифицирахме тогава, те бяха нашите идоли за подражание.

В онези времена, в които видеомагнетофона и компютъра бяха лукс и достояние за единици хора, книгите бяха моят най - добър учител и занимание.

Поглъщах страница след страница, пренасяйки се във времена на монаси - войни, свят на почтеност, лоялност, уважение към околните, хармония между духа и тялото, между човека и заобикалящата го природа, между човека и Бога...

Ах! Колко исках и аз да бъда като тях!

Толкова силен и ловък, владеещ до съвършенство своето тяло!

Единственият мой учител бяха книгите!

Сложил под мишница поредната книга, аз и моите приятели отивахме да се "учим", разлиствайки страница след страница, движение след движение.

"Който побеждава другите е силен; победилият себе си е могъщ." Лао Дзъ

Колко силни думи четяхме...

Събуждах се с мисълта за бойните изкуства и лягах пак с мисъл за тях. Друга тема на разговори не съществуваше. Това беше нашия съкровен, единствен и неповторим, незаменим и скъп свят!

"Когато ученикът е готов се появява и неговият учител" - гласи една източна мъдрост.

И ето моят пръв учител по бойни изкуства и първата група ученици, и първите тренировки...

Поглъщахме знания директно от "сабоним" (учител), имайки опит от книгите.

Ето и първият ми тренировъчен екип - толкова бял и красив!

Това бе дрехата на моите стари познайници от филмите.

Сега и аз бях като тях!!!

"Човек е голям, колкото са големи мечтите му"

Да, ние мечтаехме! Ние силно желаехме да се учим, да знаем, да можем, да бъдем!

Искахме да бъдем различни, неповторими, стараейки се чистосърдечно и упорито.

Да, годините се нижеха, ние растяхме, но мечтата ни също растеше. Постигахме едни цели, поставяйки си други - по - големи и далечни.

И все нагоре и нагоре!

Думи като "бойно изкуство", "път", "начин на живот" тогава звучаха странно и непознато. А сега като се върна назад тези думи са изпълнени със съдържание за мен, защото това всичко, което е било е изпитало сърцето ми, тялото и умът ми. Това не са думи от поредната книга за философията на бойните изкуства, а скъпоценни камъни от моята книга за живота ми!

И ако можех да върна времето назад и да избирам, аз пак бих избрал да бъда онова малко момче с широко отворени очи, приведено над страниците, жадно за знания, което искаше да стане боец...