Глобализация на Таекуондо

Глобализация на Таекуондо

През шестдесетте години корейските инструктори започнали да напускат Корея, за да разпространяват таекуондо по света. Точно както много американски военослужещи се запознали с джудо в Япония след Втората световна война, таекуондо привлякло вниманието на военослужещите във Виетнам. Корея имала втория по големина контингент от войници във Виетнам след Съединените Щати и таекуондо било възприето от корейската войска като средство за духовно и физическо трениране в началото на шестдесетте години. Много инструктори били изпратени във Виетнам, за да преподават таекуондо в Република Виетнам и на американските сили.

През 1971, тогавашния президент на Корея, Park Chung Hee съставя калиграфско писмо, което гласи „Националният спорт: таекуондо”. През 1972 с подкрепата на правителството е построен Kukkiwon в Сеул, за да служи като централен гимнастически салон за таекуондо в Корея.

През 1973 по случай провеждането на Първия Световен Таекуондо Шампионат в Корея се сформира Световната Таекуондо Федерация с участието на 19 страни.

Това е било официалният дебют на таекуондо като световен спорт и символичното начало на процеса на глобализация, който се отразява на Световната Таекуондо Федерация, която се гордее с членство на 157 страни до 2000 година. Световните Таекуондо Шампионати се провеждат на всеки 2 години от 1973 и започвайки с Първият Азиатски Таекуондо Шампионат, проведен в Сеул през 1974 и присъединяването на Световната Таекуондо Федерация към Главната Асамблея на Международните Спортни Федерации, таекуондо започва да се развива бързо като международен спорт. Първите Пан Американски Таекуондо Шампионати били проведени в Мексико Сити през 1978 и скоро след това били организирани регионални шампионати за Европейски и Африкански регион. През 1981 таекуондо е включен в Световните Игри и така прави своя дебют в международните мултиспортни игри. Признаването на Световната Таекуондо Федерация от Световния Олимпийски Комитет през 1980 води до включването му като официален спорт в трите регионални Олимпийски Игри: Азиатските Игри от 1986 и Пан Американските и Африканските Игри от 1987. Таекуондо се оказва едно от най-известните събития на Олимпийските Игри от Сеул през 1988, където е бил представен като демонстрационен спорт. Корея показва своята мощ на 88 Олимпийски Игри, където печели седем от осем златни медали в различните категории за мъже. В допълнение на тези потижения таекуондо продължава да бъде включван в редица други мултиспортни игри като Игрите на Добра Воля, Югоизточните Азиатски Игри, Южно Американските Игри, Централно Американски и Карибски Игри, Източно Азиатските Игри и Южно Тихоокеански Игри. Прибавен към естетическите качества на техниките в таекуондо, фактът че то е запазило своята корейска културна специфичност, е друг аспект в неговото международно привлиане и приемане. От състезателите се очаква да показват уважение към равнопоставените им състезатели и официалните лица. Така както всички тренировки започват и свършват с поклон на взаимно уважение и признаване, по същия начин започват всички таекуондо мачове и спаринг тренировки. Освен това никаква прекалена проява на емоция не се приема по време на мачовете доколкото това се отразява на ценността на уважение и скромност, на които учи таекуондо като се опитва да поощрява личния растеж. Има много спортове по света и таекуондо е един от тях. Обаче, насочването на вниманието към дисциплината в истинското човешко развитие го отличава от останалите. Комбинацията от несравнима техника и развитие на характера е тази, която тласка таекуондо към неговото място като един от най-популярните бойни спортове по света.