Воинът и мръсната пелена

Спокойната школа,сгушена в планините,често се изпълваше с посетители,които идваха от всички краища на земята,за да присъстват на семианрите.Аз бях един от тях,бил съм тук и преди.Една ученичка от Япония трябва да е почувствала това защото попита"Имат ли достатъчно място за подслон".
"Окадая"- казах и аз.Тя се засмя и ме поправи като си помисли.че тази моя грешка се дължи на остарелия ми японски."Модерната дума за място за подслон е "о-теараи"-каза ми тя.
"Окадая значи колиба".Аз я пуснах пред мен и ние излязохме навън в студената сутрин.Посочих й подножието на хълма,където зад една дъбова горичка,едва се виждаха очертанията на доджото.
"Когато казах окадая"имах предвид това-отбелязах аз.

Ранните сутрешни пътувания до простонаправените стаи за подслон бяха едни от многото удоволствия в школата по айкидо.Това което ни привлече тук през студения декември бе възможността да научим нещо от един от най-старите японски инструктори по айкидо в страната.Той имаше 5 -ти дан и 20 годишна практика в Япония;беше един от най -добрите инструктори,от който много от нас бяха научили по нещо.Като допълнение към познанията му в областта на бойните изкуства той говореше свободно японски и имаше научна степен по Японска философия.
Той каза на класа да се подреди и започнахме да загряваме,по време на което ни показа упражненията с падане,които затрудняват дори и напредналите практикуващи.След това промени изцяло нашите основни движения.След около час,когато завършихме разгрявката ,всички се бяхме изпотили въпреки студа.Беше време да се започне с основните движения.Присъствието на такъв високо квалифициран инструктор винаги даваше вдъхновение за трениране.
Ти сякаш си обзет от някаква сила,която те завладява и те движи със своята неустоима воля.Инструкторът не използваше и част от силата си,когато отблъскавше атаките ми.В това въртене на енергия той ни хвърляше ту по лице ,ту по гръб,но винаги на татамито.Да тренираш под такова наблюдение е често забавно,понякога страшно,винаги си струва труда,а понякога поучително.
След края на тренировката той отиваше зад школата,където под зоркия поглед  на майката неговото малко дете си играеше.Учителят вдигаше детето и усещаше резкия ухаен мирис така добре познат на родителите.
"Трябва да ти се сменипеленката" - казваше грижовно той.Това и правеше.Намираше място на пода ,което ме беше заето от трениращи или говорещи си ученици.Все още по тренировъчен екип,той поставяше момчето долу,събуваше мръсната пелена и почистваше оцапаното му дупе,след което го пременяше с чисти дрехи.
Не беше кой знае каква постъпка,нито пък парадиране или умение,което да породи благоговение.Като продължих да наблюдавам инструктора с детето си,неговата нежност,обикновения начин,по който посрещаше задълженията си на баша ,по същия начин ,по който прави и със задълженията си като учител- аз разбрах какво всъщност представлява боеца като цяло.Сила и състрадание.Сила изразена чрез грижовност . Можем да научим много по време дългите часове на семинарите.Но понякога можеш да научиш нещо допълнително по много странни начини.

По материали от чуждестранния печат.

Какво представлява стилът ВИН ЧУН

Вин Чун е дисциплина в бойните изкуства,която позволява на практикуващите я да се владеят добре и да умеят да се защитават при агресивни ситуации в живота.
Преди 300 години тази техника е развита от една китайка - Им Вин Чун,която е дала името на това бойно изкуство.Денс,повече от 30 000 членовеот школите по бойни изкуства в 35 страни ( по стари данни ) изучават Винг Чун.Този стил на борба е актуализиран от последния ученик на гоемия майстор Ип Ман-Люн Тин.
Тази техника е много удачна за самоотбрана при жени,които често са подлагани на агресия от страна на мъжете.Така също тази техника се харесва и на всички ,които смятат НЕНАСИЛИЕТО като признак на ЦИВИЛИЗОВАНОСТ.
Вин Чун постига чрез тренировките равновесие между дух и тяло и позволява да използваш силата на противника срещу самия него: чрез "разцентроване"и "дестабилизиране". 

ТАЙ-ЧИ ЧУАН

Има много легенди за възникаването на това изкуство .Според една от тях преди повече от 800 години в планината Вуданг живял човек на име Санфенг,който правил елексир.Една нощ му се пресънило,че император Ксуанг Ву го въвел в тайните на нова система на китайския бокс,като му дал поръчение да я разпространи сред хората.
Според историческите данни Тай-чи се появява за първи път в Ченджигао ( провинция Хенан )преди триста години в края на империята Мин и началото на империята Кин.Един от първите му представители бил Чен Вангтинг,началник на гарнизона във Венксианг.Според селячеството също започнали да се разпространяват нови бойни умения.
Така постепенно се родил нов стил в китайския бокс - едновременно мек и остър,нагаждащ се според боя на противника.Между изпълнението на различните му техники имало хармония,те следвали една след друга като"течението на река".Тъй като този стил се състоял от осем основни положения на ръката и пет важни променливи стойки ,бил наречен първоначално "13 - те облака.По- късно наименованието му станало " безкрайното течение на реката Ян дзъ",наричан е и Чангкуан.Много от техниките на този стил са описани в "Писание за бокса" от Ки Чингкуан ( 1528-1587 ) в края на империята Мин.Той е разгледал подробно и класификацирал и 16-те стила в кунг-фу.
През 18- век учителят по бойни изкуства Ванг Зонгю систематизирал нов стил,в чиято основа са залегнали принципите на класическата китайска философия Ин и Янг.В неговата книга този бокс е наречен Тай-чи чуан,както остава и до днес.
Преди 100 години Тай-чи чуан се е практикувал само във вътрешността на провинция Хенан.Янг Лучан ( 1799- 1872 ) от провинция Небей пренесъл стила в Пекин,а оттам се разпространил из цялата страна.За последното столетие той претърпял много промени,като в значителна степен започнали да се застъпят ударите с крака.Тай-чи е много популярен,понеже привлича и възрастните,и жените.Доста хора го играят само заради лечебните му възможностите.Практикуват го навсякъде - по парковите,по площадките,на самата улица.
В процеса на равитие Тай-чи се разделил на много подстилове ,като най-популярният между тях е школата Янг.Нейното начало поставил ученикът на Янг Лучан Янг Ченгту ( 1883- 1936 ).Школата му придобила прозвището " да джиа" ( велика техника ).Най-древната "да джиа" школа е тази в Ченджианг,запазила и до днес древния си облик и тренировъчен процес.Характеризира се с много скокове,експлзивност и кръгообразни техники.
Друг стил е Ву,познат като "зхонг джиа"( средна техника ),създаден от ученика Янг Лучан-Ву ( 1812-1880 ).Съществува и стил на Хао Вейзен ( 1849-1920 ),познат като "ксиао джиа"( малка техника ).Сун Лутанг ( 1861-1932 ),основателят на школата Сун,развива "хуабу джиа"( техника силния крак ),характерна със специфичните си удари с крака.Това са петте основни школи на Тай-чи чуан,като всяка от тях си има своите подгрупи.

Днес по училищата освен техниката на празната ръка се изучават и техники с различни оръжия .Древното изкуство развива у практикуващите редица физически и психически качества.Но най-важното е ,че носи здраве и сила,учи на правилно дишане и максимално развива концентрацията.

ТАЕКУОН-ДО В СВЕТА НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

Той обединява тези осем символа в стройна система,наречена Палге ( пал означава"осем",а ге или гуе означава "символ,знак от три елемнта,триграм").Произходът на триграмите е от времето на оракулите,които отговаряли на въпросите за настоящето и бъдещето с "да" или " не".Така "да" било отбелязвано символично с една непрекъсната ,характеризираща силното позитивно начало,а "не"- с прекъсната линия,символ на слабото отрицателно начало.
В източната философия и изкуство се отделя голямо значение на символиката на сакралните числа,на геометричните фигури и предметни образи,които намират пълно отражение в таекуондо.
Небето е безкрайно и непроменливо,затова неговото число е 1,а геометричния знак на Небето е кръга -безкрайна линия.Небето въплъщава абслютната сила на Янг. Земята е ограничена в пространството,нейната същност е преходната материя и форма.Тя е променлива и нейното число е 2.Геометричния и знак е квадрат.

Земята представлява чистата сила на Ин.Взаимодействието между Небето и Земята е създало човека и числото на това тройно взаимодействие небе-земя-човек е 3.Сакралният геометричен знак е триъгълник.Това схващане за трите състояния,които влизат в основата на всеки житейски и вселенски процес-раждане,битие,смърт- е образното предаване на триграмите гуе.Осемте триграма(64 хексаграма в подробния вариант) изразяват представата за всичко,което става на Небето и Земята.В същото време те са в състояние на постоянен преход един в друг.Осемте триграма са символ за промяна на преходно положение,те са представи,търпящи постоянни изменения.И точно като преход от един феномен в друг те се материализират във физическия свят.
Вниманието се насочва не върху нещата в състоянието на съществуване,а върху движенията в промяната ,т.е Палге се представят не от формите като такива,а от тенденцията им в промяната,в движението.По този начин осемте символа добиват различни значения.Те са сътворителния процес в природата,отговарящ на техния присъщ характер.По - нататък,те представляват семейство,състоящо се от баща,майка,трима сина и три дъщери,но в абстрактен смисъл,т.е не като реално съществуващи лица ,а като функции.В практиката на Таекуон-до най - често се използват сложни упражнения за самозащита,построени на принципа за отбрана срещу осем противника.тези формални упражнения са наречени пумси и са разпределени в три групи-палге,тегуек и дан-пумси.Всяка една от пумсите отговаря на елемент от системата на Палге и овладяването на формалното упражнение е преосмисляне на явлението-триграм като човешки и личностен феномен.В практиката на пумси човек трябва да намери хармонията между бързината,силата,дишането и психическото състояние,което го кара да почувства света по нов начин.Майсторът в Таекуон-до има за цел постоянното усъвършенстване,и всякакви "дребни" амбиции,завист или алчност биха го отклоноли от пътя му.Затова истинския боец навлиза в света на Палге-света на противоположностите,за да намери сила да превърне недостатъците си в добродетели,за да постави в Космоса с истинско присъствие,т.е да изживее времето си по правилен начин.
                                                                       ( следва )