ТАЙ-ЧИ ЧУАН

Има много легенди за възникаването на това изкуство .Според една от тях преди повече от 800 години в планината Вуданг живял човек на име Санфенг,който правил елексир.Една нощ му се пресънило,че император Ксуанг Ву го въвел в тайните на нова система на китайския бокс,като му дал поръчение да я разпространи сред хората.
Според историческите данни Тай-чи се появява за първи път в Ченджигао ( провинция Хенан )преди триста години в края на империята Мин и началото на империята Кин.Един от първите му представители бил Чен Вангтинг,началник на гарнизона във Венксианг.Според селячеството също започнали да се разпространяват нови бойни умения.
Така постепенно се родил нов стил в китайския бокс - едновременно мек и остър,нагаждащ се според боя на противника.Между изпълнението на различните му техники имало хармония,те следвали една след друга като"течението на река".Тъй като този стил се състоял от осем основни положения на ръката и пет важни променливи стойки ,бил наречен първоначално "13 - те облака.По- късно наименованието му станало " безкрайното течение на реката Ян дзъ",наричан е и Чангкуан.Много от техниките на този стил са описани в "Писание за бокса" от Ки Чингкуан ( 1528-1587 ) в края на империята Мин.Той е разгледал подробно и класификацирал и 16-те стила в кунг-фу.
През 18- век учителят по бойни изкуства Ванг Зонгю систематизирал нов стил,в чиято основа са залегнали принципите на класическата китайска философия Ин и Янг.В неговата книга този бокс е наречен Тай-чи чуан,както остава и до днес.
Преди 100 години Тай-чи чуан се е практикувал само във вътрешността на провинция Хенан.Янг Лучан ( 1799- 1872 ) от провинция Небей пренесъл стила в Пекин,а оттам се разпространил из цялата страна.За последното столетие той претърпял много промени,като в значителна степен започнали да се застъпят ударите с крака.Тай-чи е много популярен,понеже привлича и възрастните,и жените.Доста хора го играят само заради лечебните му възможностите.Практикуват го навсякъде - по парковите,по площадките,на самата улица.
В процеса на равитие Тай-чи се разделил на много подстилове ,като най-популярният между тях е школата Янг.Нейното начало поставил ученикът на Янг Лучан Янг Ченгту ( 1883- 1936 ).Школата му придобила прозвището " да джиа" ( велика техника ).Най-древната "да джиа" школа е тази в Ченджианг,запазила и до днес древния си облик и тренировъчен процес.Характеризира се с много скокове,експлзивност и кръгообразни техники.
Друг стил е Ву,познат като "зхонг джиа"( средна техника ),създаден от ученика Янг Лучан-Ву ( 1812-1880 ).Съществува и стил на Хао Вейзен ( 1849-1920 ),познат като "ксиао джиа"( малка техника ).Сун Лутанг ( 1861-1932 ),основателят на школата Сун,развива "хуабу джиа"( техника силния крак ),характерна със специфичните си удари с крака.Това са петте основни школи на Тай-чи чуан,като всяка от тях си има своите подгрупи.

Днес по училищата освен техниката на празната ръка се изучават и техники с различни оръжия .Древното изкуство развива у практикуващите редица физически и психически качества.Но най-важното е ,че носи здраве и сила,учи на правилно дишане и максимално развива концентрацията.