ЗА САМОКОНТРОЛА В БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

Първо вашето съзнание трябва да остане спокойно,дори ако сте изправени срещу буйна атака или смъртоносна опасност.Като запазите хладнокръвие ,вие имате сериозни шансове да останете господар на ситуацията.Напротив допускайки страх,ядосвайки се,губейки пълен контрол над тялото и ситуацията ,чрез обезумяване и превъзбуда вие намалявате вероятността да превъзхождате противника си.Защото в този случай въпреки,че сте въоражен с техниката на дадено бойно изкуство,вие губите поне половината от възможностите си.И така вашата първа грижа е да овладеете самия себе си.За това са необходими доста тренировки и непрекъснати опити,както и да не се отчайвате при временни неуспехи.
Следователно,трябва да се стремите да държите мисълта и съзнанието си ясни"като повърхността на неподвижна водна повърхност",защото само една повърхност без вълни може да отразява образ без деформации.

ТЕХИЧЕСКА ПОДГОТОВКА В ТАЕКУОНДО

Основната цел на целенасоченото обучение по таекуондо е спортистите да придобиват знания, умения и навици за квалифицирано изпълнение на атакуващи, отбранителни и защитни действия.

С помощта на техническите похвати придобити по време на тренировъчния процес таекуондистите участват в състезания по таекуондо по определени от състезателния правилник условия.

Успешното представяне и високите спортни постижения зависят от техническата, тактическата, физическата подготовка и психическите качества на състезателите.

Практикуването на таекуондо дава възможност за развитието на физически и псигически качества и усвояване на технически действия, които да се използват като скрито оръжие за самоотбрана срещу невъоражен или въоражен нападател в реални ситуации.

Характерните черти на таекуондо се обосновават от многото разнообразни техники, които са включени в техническия арсенал.

При изпълнението на тези техники участват всички мускулни групи и се проявяват физическите и психическите качества на човека.

Техниките от таекуондо се изпълняват с различни части на ръцете, краката, раменете и главата в многообразни варианти и комбинации. Във връзка с разкриването на различни страни от подготовката в таекуондо има няколко спортни дисциплини, които дават възможност за състезателна изява.

1. Спаринг (Гейруги)

2. Форма (Пумсе)

3. Специална техника - чупене на дъски със скокове със сложна кинематична структура (Тъки)

4. Силов тест - състезание за чупене на най - голям брой дъски с един удар (Кьокпа)

5. Самозащита - демонстриране на техники за самозащита (Хопинслул)

Според характерните си признаци таекуондо като спортна дисциплина е спортно двуборство. Според класификацията на спортната техника, направена на базата на сепцификата на различните видове спорт (Желязков Цв., Основи на спортната тренировка, 1998), таекуондо е сред спортовете, които се характеризират с вариативност на двигателната дейност. В тази група освен таекуондо влизат всички спортни игри и двуборства - борба, бокс, фехтовка и др.

За разлика от спортовете със стабилна структура на движенията, в тази група движенията се отличават с голяма вариативност на пространствените, времевите и силовите характеристики. В непрекъснато променящите се ситуации на спортната борба двигателните действия се характеризират с голямо разнообразие на вариантите за най - целесъобразено решаване на възникналите проблеми. Успоредно с овладяването на многобройните способи на така наречените "коронни" (съвършено усвоени) похвати, които характеризират техните индивидуални особености.

В зависимост от средствата, способите и формите на водене на спортната борба и съответните състезателни правила, спортовете са разделени на групи (Желязков Цв., Основи на спортната тренировка, 1998).

Според тази класификация таекуондо се числи към спортовете, за които е характерно пределно проявление на двигателната активност с пределно проявление на физическите и волевите качества на спортиста и от които в най - голяма степен зависи спортното постижение.

Спортната борба протича при непосредствен контакт с противници и победата се постига чрез надмощие над противника с помощта на разрешените от спортния правилник технически средства.

В таекуондо, както и при останлите спортни двуборства, са определени теглови категории, възрастови граници и състезателите са разделени на групи за мъже и жени.

ГОЗО ШИОДА - основател на йошинкан айкидо

Гозо Шиода е бил ученик на Морихей Уешиба преди Втората световна война,когато последният е преподавал Дайто Рю Айкиджуджутцу.По това време Уешиба е преподавал по същия начин,по който и неговия учител Сокаку Такеда, и по тази причина неговото училище е било известно като " джигоку " или адско доджо.Промяната към "меко айкидо" все още не е имала място в периода до края на войната . Гозо Шиода все още не преподава ефективни бойни методи,които е научил преди войната в своята собствена Йошинкан Айкидо организация.

Син на влиятелен и богат лекар,Гозо Шиода рано развива интерес към бойните изкуства и този интерес продължава през целия му живот.Баща му според практиката по онова време имал много чираци и помощници,които живеели в дома му,учили при него и помагали в общата работа.За да не си губят напразно времето,когато не учат или работят и да ги поддържа в добро физическо състояние,д-р Шиода направил джудо доджо в дома си ,където младите мъже били насърчавани да тренират.
Изучавайки джудо в тренировъчната зала на баща си,която била наречена"Йошинкан"младият Гозо развил интерес към Кендо.Пожелал да изпита уменията си в джудо ,което го отвело в доджото на Морихей Уешиба,учител по Дайто  Рю Айкибуджуджутцу и бивш пръв ученик на Сокаку Такеда .Неговите джудо техники били толкова неефективни в сравнение с техниките на Айкибуджуджутцу,че на 23 май 1932 година,17-годишен,той става член на това ,което е било известно като" джигоку "или адско доджо.По същото време Морихей Уешиба е бил на 49 години и на върха на способностите си.

Шиода е бил студеннт в Университета Такушоку,институция, която и до днес продължава да излъчва изпъкнати майстори по бойни изкуства.Той е бил един от "тримата упорити"на Такушоку.Масатоши Накаяма ,който ще стане главен инструктор на Японската карате асоциация,и Масаку Камура,дългогодишен шампион на Япония по джудо,са другите двама.Шиода се дипломирал през април 1941 г. на 26 години и е бил изпратен в Китай ,за да даде своя дял във войната .По същото време неговият учител  Морихей Уешиба е преподавател в Академията по разузнване Рикугун Накано Гако,където наред с останалите неща е преподавал и смъртоносната форма Тояма,използвана при боя с меч.
През 1946г. ,след края на войната,Шиода се връща в Япония ,където подновява обучението си при Морихей Уешиба,за да напусне след известно време и да основе собствено движение по джудо,което нарекъл "Йошинкан" в доджото на баща си.По същото време Морихей Уешиба е бил в шестото си десетилетие и постепенно променил бойното си изкуство в духовно движение,докато Шиода ,сега основател на собствено движение и поради това титулован"Канчо",предпочел да запази оригиналните и ефективни бойни методи,които е научил преди войната .От тук нататък "Йошинкан" ще бъде отбелязвано с издръжливостта и уменията на неговите членове и с ефективността на техните техники .В резултат те и до днес остват предпочитаната от полицията и армията школа.

На изложението на всички японски бойни изкуства през юли 1954 г, от всички сто учасрващи групи на Гозо Шиода му е присъдена най-високата награда,което значително увеличила репутацията на "Йошинкан" и помогнало то да се установи на фирмена основа.Това е превратна точка за "Йошинкан" и още едно потвърждение на това ,че Гозо Шиода възнамерява да следва старите пътища  на традицията Дайто Рю и да не се отклонява от тях,или да приеме някои компромиси в начина,по който се изучават или представят.Групата на Морихей Уешиба е била представена от Коичи Тохей.

                                                               / следва /

НИНДЖА

Легендарните маскирани бойци от видеоекшъните може би вече не представляват за нашия зрител такава загадка,каквато бяха  преди години . И все пак не е излишно да се обърне малко внимание на някои аспекти  от тяхното развитие и съвременните им последователи.
Нинджа възникват като наказателни отряди ( ордени ) служещи на даймио или на някои по-богати благородници някъде в началото на 16 век,но има догадки,които говорят за тяхното по-ранно съществуване.необходимо е да се спомене,че все още се спори по тези въпроси.
Независимо от йерархичната струкура на ордена всички негови членове са спазвали"оките"-неписан кодкс за вярност,който предписвал репресивни мерки за нарушителите и в резултат на това се оформяла група бойци,чиято единствена подкрепа и сигурност е била предаността към изискавнията на ръководищите.

Често пъти нисшия клас"дженин" поради различни причини ( умора от суровото обучение,разочарование от това ,че главният нинджа"кашира"едновременно оглавявал и вражески клан с цел получаване на повече средства),ставали дезертьори "нукенин" и заплащали   за това с живота си или  с  тежки телесни наказания.
Нукенин са били един от най-важните проблеми стощи оред нинджа-клановете. За да поддържат нужното количество дженин в редиците си старите нинджа са били принудени да отвличат пет-осем годишни деца.тези еничечета били известни като ками-какашу(взети от Бога).
Оръжията и уменията използвани от нинджа са били следните:
1.Нинджа-кенджутцу( стил на нинджа при боравене с меча).
2.Самураи-кенджутцу(стил на самурай при боравене с меча).
3.Йари -джутцу или Сухуджутцу( борба с копие ).
4.Нагината -джуцу( япоснки стил за борба с нагината ).
5.Кусари-фундо-джутцу( умения при борба с верига ).
6.Кусаригама -джутцу ( борба със сърп и верига).
7.Танто-джутцу ( борба с кама ).
8.Шурикен -джутцу ( хвърляне на нож ).
9.Фукия-джутцу ( използване на тръбата за издухване на стрели ).
10.Яура-джутцу ( борба с голи ръце ).
11.Каджутцу ( пиротехника ).
Съвременният нинджа трябва да владее всяко от изброените по- горе умения.Но това не е достатъчно.Нинджутцу е и начин на живот.
най-важното нещо за нинджа е оцеляването,а най-важния инструмент за това оцеляване е мозъкът на нинджа.Мозъчният компютър пази цялата информация тогава,когато стомаха е залепнал за гръбнака или изкулчения крак пречи да се стигне до целта преди настъпващата нощ.Нинджа трябва да пази ума си остър като ножа си.Нинджа не пие и не употребява наркотици .
Съвеменният нинджа често съзнателно се лишава целодневно от храна ,за да калява своята издръжливост.Желанието за храна е по-скоро желание на ума.Шестнадесет километрови преходи пеша е друга основна част от тренировката на нинджа за издръжливост и той предпочита пустите пътеки далече от цивилизацията ,където не би могъл да прибегне до чужда помощ при евентуална контузия.Нинджа се обучва упорито в катерене ,в изкачване на дървета ,сгради гръмоотводи,което равива не само неговата физическа сила,но и тренира чувството за равновесие .
Ако нинджа владее до съвършенство тялото си ,духа си и оръжията ,тогава се слива с природата ,именно в това се крие загадката на маскираните войни.

МАСАТОШИ НАКАЯМА - 10 ДАН ШОТОКАН КАРАТЕ ДО

Масатоши Накаяма е роден през 1913 г. в Токио.

Като син на военен лекар ,той се запознава през 1922 г. с майстор Фунакоши Гичин,основател на Шотокан карате до и се обучава при него.По-късно е изпратен в Китай ,откъдето се връща  през 1946 г.След това ,съвместно с майстор Нишияма .създават Японската Карате Асоциация ЯКА( JKA ),в която се обучава ядрото от инструктори,които по-късно се разпръсват по целия свят.След смъртта на майстор Фунакоши,именно той организира и провежда първите състезания,през 1957 г.Прави това въпреки повелите на учителя си .През годините той написа много трудове и докато беше начело,водеше организацията със здрава ръка.На него трябва да  благодарим за техническата систематизация на карате,така както я познваме днес .Докато беше начело на ЯКА майстор Накаяма наложи и промяна на техниката .Неговите техники бяха доста ралични от тези на майстор Фунакоши,който изповядаше по-високи позиции и къси движения ,както може да се види от снимките на първото издание на "Карате до Киохан".
Във всеки случай движенията на Накаяма се оказаха по-близки до традицията на Окинава ,което може да се види днес при доста майстори,например при Сейкичи Уехара.Накаяма имаше възможността и способността да развие движенията на карате така,както днес ги познаваме .той ги анализира в май-малки подробности и приложи новите научни закони.Така той постигна една дълбочина в разбирането на техниката и спомага за коректното й изпълнение по разумен и ефективен начин.  

СУБАК-ДО - "Пътят на удара с ръка"

В древността изкуството на ръкопашния бой се нарчало Субак.Предполага се,че този стил е дошъл от Китай по време на династията Хан(202г.пр.н.е.-220г.пр.н.е.) под името Шубаку или Шухаку( "да удариш с ръка" ).Под това име изкуството попада и в Япония,където се включва в комплекса на школите по Джу-Джуцу.
В столицата на Когурьо-Чолбон,са открити много фрески в дребни гробници с изображения на техники на Субак,които одивително напомнят на съвременните техники от Таекуон-до,У-шу и Карате.Кралете от различните корейски династии поддържали изключително практикуването на Субак и често самите били активно практикуващи.Това е отбелязано в историческите хроники.
По време на династията Ли бил публукуван учебник за изучаване на Субак.От този период е и книгата на крал Чонг- джо"Муйе- доботон-чжи",която представява илюстрирано ръководство по бойни изкуства и включва Субак като един от главните си раздели.Този учебник бил съставен под редакцията на знаменития майстор Ли Докму,който си поставил за цел да систематизира и обедини многобройните коресйки стилове на бойните изкуства.Майсторът изработил на тази база единен комплекс от техники и формени упражнения,наречен Тайкен.
Субак-до е сравнително твърд стил,подобен на Шаолин-Цюан и Карате.Използват се предимно юмручни техники,рационални ниски ритници и блокове със затворена ръка.
В народните предания,легенди и исторически хроники се говори и за други .по-малко известни изкуства на юмручния бой ,които се практикували паралелно със Субак.Такива са:Субойкта,Куон-Йек,Пйон,Конг-су,Тай -су,Куон - Поп и други.Извън пределите на Корея Субак-до е почти непознато. 

КАПОЕЙРА - танцувалното бойно изкуство на бразилските роби

Автентичния бразилски стил на бойните изкуства -Капоейра е бил пренесен в Новия свят от чернокожите африкански роби.Чрез тази практика те открили начин да продължат бойните си традиции.Капоейра има ясно изразен ритуален и танцов характер,африканския произход може ясно да се проследи.Срещите и тренировките се провеждат под ритмичен съпровод на африкански и бразилски инструменти.
В различните градове и области на Бразилия се практикували твърде ралични техники и стилове,но всички те предали облик на днешната Капоейра. В последните години въпреки,че стилът няма ясно изявен практичен аспект,той все по-широко навлиза в САЩ и Западна Европа,успешно издържайки на конкуренцията на Далекоизточните бойни изкуства .

Капоейра днес има няколко разновидности и доста се различава по форма от класическото карате.Тя е система за самозащита,основавща се на удари с ръце и крака,нанасяни от невероятни положения,хвърляния и отклони.Стилът включва в себе си много акробатични елементи.При селекцията на техниката и определяне на стила е бил очевиден стремежът към атрактивност и танцовалност.

Особено след филмите на Марк Дукаскос се наблюдава един повишен интерес към това самобитно и безспорно оригинално бойно изкуство.

ИЗГУБЕНОТО ИНТЕРВЮ НА БРУС ЛИЙ

Дадено от него преди 23 години пред пред телевизионния журналист Пиер Бертон( материала е от 1994 г)
"Под небосвода има едно единствено семйство,
но се случва така,че хората са различни." Брус Лий

-Вие се върнахте в Хонконг след като стигнахте до върха на успеха в Холивуд и станахте супер-звезда.Всеки ви познава.Трябва да си смените телефонния номер.Спират ви на улицата.Какво ще правите сега?Мислите ли ,че можете да живеете в два свята?Ще бъдете ли супер-звезда тук?
- Добре, първо, думата"супер-звезда"направо ме отвръщава и ще ви кажа защо.
Думата звезда е илюзия.Това е нещо,за което публиката ви мисли,а сам вие трябва да гледате на себе си като актьор.Щеми бъде много приятно,ако някой ми каже:"Хей,човече,вие сте супер-актьор",отколкото да ми каже че съм супер звезда.
- Да,но все пак трябва да се съгласите,че вие сте супер-звезда,или ще ми кажете истината?
- Да,вярно е,имах голям успех.Но не гледам на себе си като звезда,наистина не гледам и много бих желал да ми повярвате.
- Какво ще правие сега?Ще останете ли в Хонгконг като известен или както казват англичаните -ще искате хем да си изядете кекса ,хем да ви остане?
- Аз ще направя и двете,защото вече съм решил  в Щатите да направя  нещо за Изтока.Искам да кажа за истинския Ориент,така както той трябва бъде представен чрез източния човек.
- Холивуд наистина не показва Изтока както трябва.
- Това е като една свинска опашчица,която се върти насам натам,с дръпнати очички,но всичко това съвсем не е така.
- Вярно ли е ,че вие бяхте в екипа на Чарли Чан "Син номер едно",но те всъщност никога не направиха този филм?
- Не искаха да го направят като един нов китайски Джеймс Бонд.И сега,разбира се,като старият човек Чан е умрял,синът ми продължава.
- Но те не направиха така?
- Не,появи се "Батман" и тогава всеки се насочи в подобен вид неща.Като,например,"Зеленият гренадир".В него свърших една не много добра работа,какво друго мога да кажа.
- Наиситна ли не се харесвате в тази роля?
- Разбира се ,че не се харесвам.
- Научих ,че се обсъжда въпросът да участвате  в телевизионния сериал ,който се казва "Боецът"( Кунг Фу ).Нека да ви попитам за проблема ,който срещате като китайски герой в американския сериал?
- Точно този въпрос дискутирахме досега.Вероятно филмът ( "Боецът" ) няма да се създаде.
- Разбирам.
- Разбирате ли? Защото за съжаление такива неща ( расизъм ) съществуват на този свят ,където от бизнес гледна точка е рисковано да играе Брус Лий главната роля в американския сериал.Всъщност,аз не ги обвинявам наистина. По същия начин е и тук, в Хонконг.Ако един чужденец дойде и изведнъж стане звезда и аз бях човека с парите,щях да се притеснявам дали той ще продължи да бъде приеман така дори и по-добре.Но това всъщност е разбираемо ,защото ,ако наистина изразяваш себе си,то хората ще те разберат.Тоест,расизмът няма значение.
- Какво ще кажете за обратната страна на медала?Искам да кажа вие сте доста бърз и доста американизиран.Може да погледнат на вас като на западняк от ориенталската аудитория ,не смятате ли?
- Всъщност мене са ме критикували за това.Когато аз яравя китайски филм,правя всичко възможно да не бъда американец,така както съм се опитвал да се настроя през последните 12 години в Щатите.Но когато се върна в Хонконг,става обратното,нали разбирате.
- Много сте екзотичен ,така ли?
Отговор:
- Да разбира се .Искам да кажа,че те се опитват да ме накарат да извърша прекалено много неща ,в смисъл да бъда колкото се може по-необикновен.
- Когато живееш в двата свята,приемаш и  проблемите,както и предимставта?
- Какво мога да направя.
- Как гледате на себе си :като на китаец или понякога считате себе си за северно-американец?
- Знаете ли,искам да мисля за себе си като за човешко същество.Защото , не искам да прозвучи както казва Конфуций,но:"Под небето,на земята има едно-единствено семейство,но това ,което става с хората е различно".   

Aйкидо-Пътят на хармонията

Създадено в средата на 20-години на XX век айкидо е японско бойно изкуство,проповядващо не-насилието,помирението,закрилянето и себеусъвуршенстването.Етимологично айкидо се състои от три думи:Ай-хармония,сливане,любов,идеята за среща между две същества;Ки-висшата,хармонизираща,жизнена енергия;До-път,посока,направление.Айки не е техника,чрез която да се бориш и с нея да побеждаваш врага.Това е път и начин да се помириш със света и да изградиш с другите човешки същества едно семейство,твърди създателя на айкидо Морихей Уешиба . Роден през 1883 г. в Танабе ,Япония.О" сенсей посвещава целия си живот на бойните изкуства в непрекъснато търсене на нов стил,нов учител,нов метод.Сред имената на неговите учители са такива като Тодзауа Токусабур(кито рю),Накай Мадзакуцу(ягю рю),Ханда и Сокаку Такеда (даито рю джу джуцу).През 1920 г. Морихей Уешиба утвърждава свой собствен метод,наречен кобу джицу,а по -късно -айки буджицу.През 1925 г. създава своя собствена школа за висшите военни и имперски кръгове.През 1948 г. създава Айкикай доджо в Токио и започва преподаване на айкидо масово на всички,които желаят да го изучават .В момента в света тренират над един милион( по стари данни) айкидисти в клубове по всички континенти.

Джеки Чан- геният на кунг- фу

Джеки Чан -човекът усмивка на истърна и боен артист с най-добра хореография във филмите си е роден в Хонг Конг.Истинското му име е Хан Шън,в китай е известен още с името Чън Лун (превърналия се в дракон) а световна известност спечелва със споменатия вече псевдоним Джеки Чан. Той произхожда от изключително бедно семейство,което като много други семейства не можело да издържа всичките си деца.В такива случаи те или се продават на черен пазар или се изпращат в будитски манастир,за да могат да преживеят. Съдбата се оказала по-блакосклонна към Хан Шън( Джеки Чан ).Неговите родители  успели да уредят да го приемат в училище- интернат към Пекинската опера.Пекинската опера въпреки името си представлявала школа с високи претенции към учениците си.Китайската опера е смесица между сценично произведение,акробатика,танц и пантомима,изпълнителите преминавали жестока школовка по акробатика,танц,драматична пантомима,древно китайски бойни методи.Бойното изкуство ,което се изучавало било Чан чуан( Дълъг юмрук ),работила се сценична хореография с всички подръчни средства.дисциплината и методите били жестоки,тренировките били изнурителни.Именно в Пекинската опера Джеки Чан среща и се сприщтелява с по -старшия ученик Само Хунг.И днес двамата още си спомнят за мъчително тежките моменти при обучението си в  младостта си.
( Очаквайте продължение)

Глобализация на Таекуондо

Глобализация на Таекуондо

През шестдесетте години корейските инструктори започнали да напускат Корея, за да разпространяват таекуондо по света. Точно както много американски военослужещи се запознали с джудо в Япония след Втората световна война, таекуондо привлякло вниманието на военослужещите във Виетнам. Корея имала втория по големина контингент от войници във Виетнам след Съединените Щати и таекуондо било възприето от корейската войска като средство за духовно и физическо трениране в началото на шестдесетте години. Много инструктори били изпратени във Виетнам, за да преподават таекуондо в Република Виетнам и на американските сили.

През 1971, тогавашния президент на Корея, Park Chung Hee съставя калиграфско писмо, което гласи „Националният спорт: таекуондо”. През 1972 с подкрепата на правителството е построен Kukkiwon в Сеул, за да служи като централен гимнастически салон за таекуондо в Корея.

През 1973 по случай провеждането на Първия Световен Таекуондо Шампионат в Корея се сформира Световната Таекуондо Федерация с участието на 19 страни.

Това е било официалният дебют на таекуондо като световен спорт и символичното начало на процеса на глобализация, който се отразява на Световната Таекуондо Федерация, която се гордее с членство на 157 страни до 2000 година. Световните Таекуондо Шампионати се провеждат на всеки 2 години от 1973 и започвайки с Първият Азиатски Таекуондо Шампионат, проведен в Сеул през 1974 и присъединяването на Световната Таекуондо Федерация към Главната Асамблея на Международните Спортни Федерации, таекуондо започва да се развива бързо като международен спорт. Първите Пан Американски Таекуондо Шампионати били проведени в Мексико Сити през 1978 и скоро след това били организирани регионални шампионати за Европейски и Африкански регион. През 1981 таекуондо е включен в Световните Игри и така прави своя дебют в международните мултиспортни игри. Признаването на Световната Таекуондо Федерация от Световния Олимпийски Комитет през 1980 води до включването му като официален спорт в трите регионални Олимпийски Игри: Азиатските Игри от 1986 и Пан Американските и Африканските Игри от 1987. Таекуондо се оказва едно от най-известните събития на Олимпийските Игри от Сеул през 1988, където е бил представен като демонстрационен спорт. Корея показва своята мощ на 88 Олимпийски Игри, където печели седем от осем златни медали в различните категории за мъже. В допълнение на тези потижения таекуондо продължава да бъде включван в редица други мултиспортни игри като Игрите на Добра Воля, Югоизточните Азиатски Игри, Южно Американските Игри, Централно Американски и Карибски Игри, Източно Азиатските Игри и Южно Тихоокеански Игри. Прибавен към естетическите качества на техниките в таекуондо, фактът че то е запазило своята корейска културна специфичност, е друг аспект в неговото международно привлиане и приемане. От състезателите се очаква да показват уважение към равнопоставените им състезатели и официалните лица. Така както всички тренировки започват и свършват с поклон на взаимно уважение и признаване, по същия начин започват всички таекуондо мачове и спаринг тренировки. Освен това никаква прекалена проява на емоция не се приема по време на мачовете доколкото това се отразява на ценността на уважение и скромност, на които учи таекуондо като се опитва да поощрява личния растеж. Има много спортове по света и таекуондо е един от тях. Обаче, насочването на вниманието към дисциплината в истинското човешко развитие го отличава от останалите. Комбинацията от несравнима техника и развитие на характера е тази, която тласка таекуондо към неговото място като един от най-популярните бойни спортове по света.

История на съвременното Taeкуондо

История на съвременното Таекуондо

Най-доброто място да започнем историята на съвременното развитие на таекуондо е точно след освобождението на Корея от японската колонизация в края на Втората световна война през 1945. В периода между 1945 и 1947 били отворени пет училища за това, което щяло да обедини обучението по таекуондо. Тези пет училища били Chongdogwanq или Училище Синята вълна, основано от Lee Won Kuk, Mudokkwan или Училище Бойно целомъдрие, основано от Hwanh Ki, Yonmungwan или Училище за бойно трениране, основано от Chong Sang Sop, Kwonboptojang или Училище Първият метод, основано от Yun Pyong In и Songmugwan или Училище Бор, основано от No Pyong Chik. По това време тези училища използвали различни имена, за да опишат това, което преподават. Например, Chongdogwan нарича неговия стил Tangsudo, което означава вид китайски техники с ръце /Династията Tang/. Mudokkwan също нарича стила си Tangsudo, докато Yonmungwan наричат стила си Kongsudo, което означава път на празната ръка. Kwonboptojang наричат стила си Kwonbop, което означава юмручен метод. Въпреки различията в имената, това на което учели в училищата всъщност било много еднакво. Както можело да се види от имената по това време не се наблягало особено на техниките с крака. Това обаче се променило много бързо. Това се случило в средата на петдесетте години, когато управляващите различни училища започнали да изпитват нужда за общоприето, обединено име на това, което преподавали. Няколко имена били предложени, между които и таекуондо. За това време обаче името не било установено и училищата продължили да преподават под различни имена. В началото всичките тези училища, освен Songmugwan, били отворени в Сеул. Незабавно след отварянето си те започнали да привличат значителен брой ученици и популярността им нараствала много бързо. Корейската война, която избухва през 1950 и продължава до 1953, прекъсва разцвета на бойните изкуства за няколко години, но в средата на петдесетте години училищата се възобновяват и още няколко нови училища били отворени.

В началото на шестдесетте години таекуондо започва системно да се организира по отношение едновременно и на управление, и на техника. През 1961 Корейската Taesudo Асоциация била сформирана като опит да се организира управлението на различните училища. Накрая, през 1965, била сформирана Корейската Таекуондо Асоциация и името таекуондо станало официално.

През 1966, Международната Таекуондо Федерация била учредена с цел да представи и разпространи таекуондо извън границите на Корея. Това било важна стъпка в международното развитие на таекуондо. Обаче най-важните промени, които таекуондо претърпява през шестдесетте години, били свързани с начина, по който то се практикува и със самите техники.

През петдесетте години, таекуондо спарингът все още приличал по система, на тази използвана в японското карате: цялото тяло участвало за постигане на целта и никакъв контакт не бил позволен. Това се отразило на убеждението, че таекуондо бил първият и най-важен начин за самозащита, където цялото тяло било средство и контактът между опонентите би се изразил в сериозно нараняване. В началото на шестдесетте години обаче управляващи в таекуондо започнали да експериментират с коренно обновена система, което щяло да се отрази на новия боен спорт по начин различен от всичко виждано досега. Този нов боен спорт щял да запази някои важни прилики с традиционната корейска игра taekkyon.

Първото важно нововъведение било използването на защитна жилетка, което позволявало на борците да изпълняват техниките с пълната сила на тялото. Следващото било забраната за удари с юмрук по лицето. Само удари с крак по лицето били позволени. Идеята за това била, че е относително лесно и естествено е да удариш с юмрук лицето, докато да удариш с крак лицето на опонента е трудно и изисква значително трениране и умение. Наред с тези промени, управляващите в таекуондо експериментирали с друга коренна промяна. По-рано, всяко действие било спирано всеки път, когато опонентите щели да се сбият /тръшнат/, така че резултатът можел да се приключи или да се реши. В новата система продължаването на играта било позволено и постигнатият резултат се запазвал. Резултатът от промените бил развитието на нови техники за удари с крак и стратегии, които били различни от всичко видяно в другите бойни изкуства.

Системата била за първи път официално представена през 1963, когато таекуондо било прието на Корейския Национален Спортен Фестивал като демонстрационен спорт. Следващата година таекуондо било официално прието като постоянен спорт в спортния фестивал, използвайки тази система. С включването му в Корейския Национален Спортен Фестивал, спортът таекуондо пожънал изключителен растеж в Корея. Средни училища, висши училища и университетски отбори били бързо създавани и броят на състезателите и състезанията нараствал всяка година. Този растеж от своя страна донесъл много промени в таекуондо. През 1965 се провел Първият Национален Таекуондо Шампионат с осем категории спрямо теглото - от лека до тежка. Използването на толкова много категории било също нововъведение в бойните изкуства. През 1966 бил проведен Първият Национален Таекуондо Шампионат за средните и висши училища и университетите и отворил вратите за формирането на отбори от средните и висшите училища и универитетите по цялата страна. Следвайки тази тенденция, през 1971 се провели Първият Шампионат на Началните Училища и Първият Женски Таекуондо Шампионат, които представили развитието на спорта таекуондо за младежите и жените. През този период с голям брой отбори и индивидуално практикуване и нарастващият брой състезания, техниките на съвременното таекуондо продължават да се развиват до забележителни размери. В началото членовете на първите пет училища не общували много един с друг, но тренирали най-вече с членовете от техните училища. Обаче, след като отборите били сформирани и състезанията започнали да се провеждат често, учениците от различните училища започнали да се състезават един с друг и в случаите на университетските отбори често откривали съотборници от другите училища. Резултатът от тази обмяна между различните училища бил период на интензивно изпробване на нови техники, за да станат практикуващите по-конкурентни при новите правила, които наблягат на пълен контакт при удари с крак.

Шестдесетте и седемдесетте години били времето, когато повече от техническите нововъведения в спаринга били развити като удари с крак със завъртане и скачане и забележителна работа с крака, която позволява на състезаващите се да изпълняват сложни и поразяващи комбинации от удари с крак докато се движат напред и назад. До осемдесетте години, съвременната същност на таекуондо като спорт с техники и правила, била окончателно установена. Все пак продължават едва доловимите промени в стратегията и техниката, което е знак за динамичната и развиваща същност на спорта таекуондо.

Твоето "не" за мене е "да"

Колко често сте чували през живота си думичката "не"? Нарочно я пиша умалително за да не и предавам важно значение . И колко пъти тя е спирала вашия вътрешен порив,вашите идеи,предначертани действия и мечти?
Колко пъти сте я приемали за чиста монета и единствена реалност?
В живота ни често я срещаме ,много хора я употребяват ,но с каква енергия ни зарежда тя?
Колко пъти сте изпадали в униние затова ,че някой ти е казал"не"? А колко пъти сте я подминавали като не сте и обръщали внимание и не сте и давали сила да проникне във вас?
А колко пъти сте си казали"твоето не за мене е да"?
Замислете се и напишете на един лист в колко думи участва.Например:НЕискам,НЕмога,НЕтрябва,НЕвъзможно е,НЕмога да го направя и т.н.......
Препоръчвам ви да го запишете с молив!
И можете да допишете изречение след тези думи.И напишете колкото се може повече. И вижте какво сте написали.
Хайде сега изтрийте навсякъде "НЕ" И ВИЖТЕ КАКВО СЕ ПОЛУЧАВА.
Мисля ,че се получава едно интересно явление! "Не" загуби своята сила и предаде друг смисъл на това ,което написахте!
Искам по-често да срещам хора ,които казват "твоето не за мене е да". По малко да чувам думи като "НЕмога",НЕискам".Да виждам хора ,които не се огъват пред "НЕ" на другите и не се предават пред трудностите!
Навремето израстнах с максимата ,че няма НЕискам , няма НЕмога и сега след години разбирам ,че това е наистина така!
Няма начин да неможе ,стига обаче да ИСКАШ!

Историческо минало на Таекуондо

Историческо минало на Таекуондо

Корея е била силно повлияна от Будистката и Конфуцианската мисъл от Китай, а на свой ред Корейският будизъм и другите аспекти на Корейската висша култура силно влияят върху Япония. При това е имало значителна търговия между трите кралства от ранните години. В такъв случай има малко съмнение, че бойните изкуства на трите страни са били по някакъв начин повлиявани едно от друго. Очевидно е обаче, че бойните изкуства на трите страни се явяват, за да отбелажат отделните особености на културата на техните страни. Корея има дълга история на бойните изкуства, разпростираща се назад в древни времена. Писмените исторически паметници от ранните дни на Корейския полуостров са разпръснати, но има значителен брой добре запазени археологически артефакти, които разказват за ранните корейски бойни изкуства. Най-ранното невъоръжено бойно изкуство, което е било отбелязано било наречено subakhi. Стенопис, открит на стените на кралска гробница, наречена „Muyongchong”, датира от около края на 4 век от нашата ера от епохата на Koguryo /37 преди нашата ера - 668 от нашата ера/, изобразява двама мъже в невъоръжена битка. Докато има някакъв спор върху това дали това е subakhi или корейска форма на борба, наречена ssirum, то несъмнено е, от подобни стенописи от други гробници от същия период, че има систематизирана форма на невъоръжена борба от това време.

Фактът, че тези стенописи са открити върху стените на кралските гробници ни показва важността на subakhi в Koguryo обществото. Само онези предмети и образи, които са били измислени да пазят или забавляват кралете, заровени там, са били разрешени върху стените. Терминът subakhi за първи път се появява в Корейските исторически паметници по време на Династията Koryo /918-1392/. Справка в История на Koryo разказва за човек на име Doo Kyung Song /?-1197/, който искал да влезе в специален клон на войската, който бил отговорен за охраната на кралския паланкин и който набирал мъже, известни с техните subakhi умения. Subakhi става достатъчно популярно по време на Династията Koryo, която в най-малко две места от История на Koryo отбелязва събития, в които мачове по subakhi се провеждат пред краля. Това е важна част от историята на бойните изкуства, която ни разказва, че дори по това време корейският народ се е наслаждавал на състезателните аспекти в бойните изкуства. Знакът su означава ръка, bak означава удрям и hi означава играя или игра. От тази информация и други исторически паметници можем да видим, че subakhi е било не само бойно изкуство, но и състезателен спорт. По тази причина е възможно Корейците да са били първите, които са систематизирали този вид бойно изкуство в ранна форма на спорт в Азия.

По време на Династията Choson /1392-1910/, невъоръжените бойни изкуства страдат значително от силното обръщане на вниманието на ръководещата класа върху литературните активности за сметка на физическите активности. Имало е обаче две важни изключения от тази тенденция. През 1790, крал Chongjo възлага написването на книга, наречена Muyedobotongji, която е била ръчно илюстрирана с корейските бойни изкуства. Въпреки че subakhi и други бойни изкуства са били гледани от високо от елита, subakhi най-малкото изглежда да продължава развитието си. В един вид енциклопедия на корейските обичаи и нрави, писана по време на царуването на Крал Chongjo /1777-1800/ и озаглавена Chaemulbo има твърдение, че бойното изкуство subakhi се появява да бъде наречено „takkyon”. Добро предположение е, че „takkyon” е това, което по-късно бива наречено „taеkkyon”. Това, което е важно тук е не, че името е променено, а че техниките са значително изменени. В ранните исторически бележки за subakhi са отбелязани главно техниките с ръце. Например „Ui Min удари стойката с неговия юмрук и мертеците се разлюляха”, или „Du Kyong Song разруши тухлата с неговия юмрук”. Все пак, до края на 19 век, историческите записи, свързани с taеkkyon наблягат на това, че е било бойно изкуство предимно с техники за удари с крак. Всъщност до това време е ясно, че taеkkyon е било в действителност методическо състезание изпълнявано с работа с крака и стратегия. Според някои учени, taеkkyon е имало всички характеристики на съвременния спорт. Известна картина на Yu Suk /1827-1873/ изобразява заедно провеждани мачове по taеkkyon и ssirum /корейска борба/. На картината, участниците са заобиколени от наблюдаващи, включително бащи, които са довели синовете си да гледат мачовете.

Книга, написана през 1923 от историк на име Choi Yong Nyon и озаглавена Haedongjukchi дава най-доброто описание на методиката на taеkkyon и ударението е поставено върху трудните техники за удари с крака: „Имало е умение за борба, в което играчите се опитвали да се победят, използвайки краката си. Най-ниското ниво на умението било да изриташ горната част на крака на опонента, следващото по-високо ниво - да изриташ раменете и най-високото признание било давано на този, който може да изрита опонента си в главата.”

През 1895, американски антрополог на име Stewart Culin посетил Корея с цел да изучава корейските игри. В неговата книга “Корейските игри” той включва картина на две деца, участващи в taеkkyon мач.

Тaеkkyon станало толкова известно като народен спорт, че хората започнали да се обзалагат за изхода от мачовете и това се отразило на законодателството на консервативното нео-конфуцианско правителство със забрана за практикуване на taеkkyon. Въпреки това taеkkyon е било широко разпространено докато натиска на Конфуцианските власти, които го смятали за неуместна дейност, изглежда водел към постепенното му изчезване от културата. В края на 19 век, Корея минава през един вид пробуждане към чуждестранните влияния. Корея дълго е била затворена за чужденците, с изключение на китайците и малко търговия с Япония. При това, към края на века, със създаването на няколко чужди посолства като тези на Великобритания, САЩ и Германия, Корея се е придвижвала към осъвременяване. За нещастие, това е било по времето, когато Корейската армия е била в низината си. Години на изоставеност и занемареност от управляващите учени били довели до влошаване на националната сигурност. Тази тенденция повлияла също народната култура. Игри като taеkkyon и друга игра, наречена sockhon, която била камък, пораждащ съперничество между селата и обикновено се провеждала на Фестивала на 5 май, както изглежда били жертви на нео-конфуцианския консерватизъм.

В такава атмосфера Корея загубила суверенитета си от Япония чрез принудителна анексия. Традиционната корейска култура нататък страдала от японската политика на поглъщане на Корея в Японската Империя. За щастие, taеkkyon не изчезнало напълно, а било запазено в тялото на един мъж, Song Dok Ki /1893-1987/, който отговарял за съживяването му след освобождението през 1945. Историята на subakhi и taеkkyon е добра илюстрация на любовта на корейския народ към енергичните бойни изкуства. При това, развитието от subakhi, където се набляга на техниките с ръце към taеkkyon, където се набляга на техниките с крака, показва предпочитанията на корейската култура към спортове и дейности, при които се използват краката. Вероятно по-важна за по-късното развитие на таекуондо е тенденцията на корейските бойни спортове да оценяват по-трудните умения над по-лесните и по-прости умения. Този аспект на корейската култура е изиграл важна роля в развитието на таекуондо в силно усложнен и усъвършенстван боен спорт, какъвто е днес.

Вместо автобиография - или моя път в живота

Здравейте ,как сте?

Аз съм все по-добре ,защото съм щастлив от това което правя ,защото следвам пътя си със сърце! А вие?!

Днес ще  ви разкрия своя път в живота и то онзи отрязък от него ,който ме промени за да бъда това ,което съм сега!Всеки човек в своя жизнен път има преломни моменти,които бележат началото на нещо различно и ново!И аз имах своя момент,който беляза началото на едно голямо пътуване към....себе си!

Беше далечната 1992 г. Само на 12 години аз бях дете на два периода-на отминаващия соц строй и новоизграждащата се демократична държава.Като че ли това беше за мене също един своеобразен преход - от света на малкото дете нямащо собствено мнение ,спазващо правилата на големите, към света на съзряващия млад и самостоятелен човек.Това бяха смутни времена. В България навлизаше новото,отприщваха се новите идеи,даваше се ход на различното и най-вече свободно мислене.Това не подмина и мене самия.Едва 12 годишен ученик в 7 клас! Период на физическо,умствено и..... духовно съзряване.Ще кажете защо пък и духовно?! Ами да това за мене беше преломната точка за моето духовно съзряване.Но стига увод ето и същинската част.

Бях ученик в 7 клас на СОУ"М.Райкович"в моя роден град Лясковец.Сравнително добър по успех ученик,с добро поведение.Но ето в този момент бушуващите в мене хормони на подрастващия пубертет белязаха началото на едно ново начало.Незнайно защо намалих своя успех в училище,можеби за да се индетифицирам с моите връстници,да извоювам и аз своята първа свобода.Това естествено не остана незабелязано и моята майка взе най -драстичните за мене мерки да ме вкара отново в "правия път". Но уви ! Тя и сега не знае,че ограничавайки моята физическа свобода,тя ми помогна да намеря себе си и своето място в живота.

Случайно попадна в мене една книга по йога на доаена на йога в България - г-н Венцислав Евтимов.Даде ми я един мой съученик.Но именно тази книга беляза моето духовно съзряване.Въпреки ограниченията наложени от  моята майка относно използването на свободното време за учене и само за учене,лишавайки ме от всички нормални за едно дете неща-любима музика,среща с приятели,модни дрехи аз започнах да чета тази книга...

По това време живеехме в малка къща с две стаи . Аз се затварях в едната и поглъщах страница по страница ден след ден.Тук за първи път прочетох за принципите на йога ,за правилното здравословно хранене,за начина по който човек може да бъде здрав и ....щастлив! Започнах да изпълнявам и програмата от упражнения.И така ден след ден.А моята малка стая се превърна в моята спортна зала и моя път към........самия мене.

Аз вече не бях същия! Лягах и ставах с това ново мое занимание,а като че ли автора на книгата беше моя невидим водач.За мене вече нямаше значение ограничението на моето физическо естество,защото духа ми беше свободен! Аз правех това,което харесвах.Това беше моето сакрално място и време, моето  единствено и неповторимо пространство и нищо не беше в състояние да ми го отнеме! Майка ми осъзнаваше,че нещо се случва с мене зад стените на стаята и можеби се почувства гузно от това ,че ми беше наложила ограничения! Но аз бях щастлив! Аз бях свободен както героя на Джек Лондон от "Скитника между звездите",който с пристегнати до болка ремъци на своята усмирителна риза в своята "единочка" в затвора ,пътуваше през епохи назад в предишни свои съществувания.

И така аз се променях ден след ден и физически и умствено и духовно! Аз вече знаех какво искам да се случи в моя живот,бях определил посока и цели за постигане  и именно тези мои мисли белязаха моето бъдеще.

След години съдбата ме срещна с моя учител по йога като студент в Национална спортна академия-"В.Левски" за да засвидетелствам своята благодарност към него и към това,което направи неговата книга.

На времето ни учеха ,че" книгите са прозорец към света" и аз твърдо застам зад това мислене ,защото една книга за мене отвори крилата си да ми покаже,че аз заслужавам да живея като пълноправен гражданин на тази страна намирайки своето поприще и призвание.

История на таекуондо

Таекуондо - Духът на Корея

Драматичният икономически растеж на Корея в последните тридесет години създаде имена като Хюндай и Самсунг на международния пазар. Mоже би дори и по-добре позната в света от имената на тези икономически гиганти е думата таекуондо.

Таекуондо е корейски боен спорт, който наистина е в състояние да излезе извън мястото на своето рождение и става не само едно от най-известните бойни изкуства в света, но също така печели и много голяма популярност и е признат като официален спорт в три областни Олимпийски игри: Пан-Американските игри, Азиатските игри и Африканските игри. Нещо повече, след като е включен в Олимпийските игри в Сеул, 1988 г. и Олимпийските игри в Барселона, 1992 г. като демонстрационен спорт, таекуондо достига своя връх на признаването му като официален спорт през 2000 г. на Олимпийските игри в Сидни, Австралия. Тези постижения, съчетани с популярността на таекуондо по света, създават очарователна история. Историята на таекуондо като уникален и динамичен боен спорт е забележителна по своему. И като прибавим към това и произхода и развитието на таекуондо в Корея, неговото родно място, историята придобива почти епични размери: израстването му от метод за невъоръжена самоотбрана до Олимпийски спорт.

Съвременното таекуондо е резултат от редица различни влияния. Много от тях идват директно от традиционните и модерни влияния в корейската култура. Други влияния върху таекуондо са били по-малко директни, но също така важни: корейският климат, населението, географските особености, народните и религиозни вярвания. Културните и исторически влияния, които достигат най-високата си степен в съвременния боен спорт таекуондо, имат своите корени в древна Корея.

Забележителното международно възприемане, че таекуондо забавлява, без съмнение се открива в неговата способност да съчетава източните и западните влияния в една добре хармонизирана система от спорт, забавление и самоотбрана, която преминава културните граници. Източната същност на таекуондо може да бъде открита в неговата техническа и духовна философия, която съчетава елементи от главните източни философии - Таоизъм, Конфуцианизъм и Будизъм.

Западните аспекти на таекуондо са видяни в неговото приемане като рационален спорт и систематизацията на неговата методология и организация.

Няма обаче никакви съмнения, че популярността на таекуондо в неазиатските страни се задържа от привличането на технически и духовни философии.

Тези философии, както беше отбелязано, се коренят в традиционното източно мислене-главно повлияни от Таоизъм, Конфуцианизъм и Будизъм.

В Таоизма е открит принципът за живота според Тао /Do в корейски/ или Пътят. Това е основен метафизически принцип, залягащ в традиционната азиатска мисъл и той осигурява основа за проследяване пътя на живота в хармония с принципите на природата. Будистката мисъл дава на таекуондо и други азиатски бойни изкуства принципи като no mind, the unchanging mind and emptiness като състояния /никакъв разум, непроменящ се разум и празнота/, които да бъдат достигнати с цел постигане на техническо самоусъвършенстване. Конфуцианизмът изтъква, че животът в целомъдрие и чист път е открит в наблягането на таекуондо върху ритуал, етикет и респект. Важността на тези елементи в тренирането на таекуондо става много привлекателна за неазиатците, особено за западняците.

Западната цивилизация се развива под въздействието на рационални и технически влияния, които отразявани в големия технически прогрес, остават нещо на западняците, което е чуждо на средата, в която те живеят. Докато традиционните философии на Азия не са дали отражение върху големите постижения в науката и техниката, те придобиват изключителна ценност в днешния технологичен свят, който е достигнал до ценни резултати във времето. Затова съвременният човек е ограничил пътищата за хармонизиране на тялото, духа и природата. Ценностите, открити в системата за трениране на таекуондо и духовната философия осигуряват значително необходимия метод за преоткриване на холистичното състояние на физическа и духовна красота. Западната цивилизация се е развила предимно под влиянието на Платоническата мисъл и християнския спиритуализъм или християнската духовност. Това е довело до механистичен поглед върху вселената и върху мястото на човека в нея.

Човекът разглежда природата като някакъв съперничещ път; природата е била нещо, което да се впрегне, за да служи на човека. По същия начин, човекът бил съставен от тяло и дух, които често били в противоречие помежду си. Ролята на духа била да контролира и да принуждава най-добре тялото да служи на целите на човека за материално благополучие и духовно избавление. От друга страна, източната мисъл, особено както тя е открита във философията на таекуондо, разглежда разума и тялото като една неразделна същност. Тази насоченост идва от вярването, че човекът и природата са от еднаква същност и че тялото наистина е умален еквивалент на космоса и получава своята индивидуалност чрез духа. Ценността на таекуондо днес е да покаже на човека, че разумът и тялото не са в противоречие, но могат да бъдат приведени в хармония едно с друго, с природата и накрая с другите човешки същества.

За философията на бойните изкуства през моя поглед

Може би очаквате да прочетете поредния философски трактат или статия за философията на бойните изкуства и в частност таекуондо?!

За принципите на таекуондо и неговата мъдрост, това което са писали и преписвали поколения специалисти в областа на бойните изкуства и източна философия.

НЕ!

Аз смятам да споделя своя скромен опит в бойните изкуства като ще изразя това, което е изживяло, почувствало, изстрадало и запомнило моето сърце през годините.

Бях съвсем малък, когато се сблъсках с философията на бойните изкуства. Моето поколение израстна с филмите за легендарния Шаолин и неговите монаси - бойци.

Един различен и необикновен и не по - малко омайващ свят на свръхчовешки възможности, грация на движенията и стил...

А после и филмите на не по - малко легендарните актьори Брус Лий, Джеки Чан, Чък Норис, Стивън Сегал, Жан - Клод ван Дам и цялата плеяда майстори на бойни изкуства.

Един завладяващ свят, в който силата не означава унижаване, а благородство, в който думата "не мога" е равнозначна на "не искам".

В тези бойци се идентифицирахме тогава, те бяха нашите идоли за подражание.

В онези времена, в които видеомагнетофона и компютъра бяха лукс и достояние за единици хора, книгите бяха моят най - добър учител и занимание.

Поглъщах страница след страница, пренасяйки се във времена на монаси - войни, свят на почтеност, лоялност, уважение към околните, хармония между духа и тялото, между човека и заобикалящата го природа, между човека и Бога...

Ах! Колко исках и аз да бъда като тях!

Толкова силен и ловък, владеещ до съвършенство своето тяло!

Единственият мой учител бяха книгите!

Сложил под мишница поредната книга, аз и моите приятели отивахме да се "учим", разлиствайки страница след страница, движение след движение.

"Който побеждава другите е силен; победилият себе си е могъщ." Лао Дзъ

Колко силни думи четяхме...

Събуждах се с мисълта за бойните изкуства и лягах пак с мисъл за тях. Друга тема на разговори не съществуваше. Това беше нашия съкровен, единствен и неповторим, незаменим и скъп свят!

"Когато ученикът е готов се появява и неговият учител" - гласи една източна мъдрост.

И ето моят пръв учител по бойни изкуства и първата група ученици, и първите тренировки...

Поглъщахме знания директно от "сабоним" (учител), имайки опит от книгите.

Ето и първият ми тренировъчен екип - толкова бял и красив!

Това бе дрехата на моите стари познайници от филмите.

Сега и аз бях като тях!!!

"Човек е голям, колкото са големи мечтите му"

Да, ние мечтаехме! Ние силно желаехме да се учим, да знаем, да можем, да бъдем!

Искахме да бъдем различни, неповторими, стараейки се чистосърдечно и упорито.

Да, годините се нижеха, ние растяхме, но мечтата ни също растеше. Постигахме едни цели, поставяйки си други - по - големи и далечни.

И все нагоре и нагоре!

Думи като "бойно изкуство", "път", "начин на живот" тогава звучаха странно и непознато. А сега като се върна назад тези думи са изпълнени със съдържание за мен, защото това всичко, което е било е изпитало сърцето ми, тялото и умът ми. Това не са думи от поредната книга за философията на бойните изкуства, а скъпоценни камъни от моята книга за живота ми!

И ако можех да върна времето назад и да избирам, аз пак бих избрал да бъда онова малко момче с широко отворени очи, приведено над страниците, жадно за знания, което искаше да стане боец...

 

 

 

Защо да не четете този блог ?!

Здравейте!
Защо да не четете този блог?
И кой да не го чете?
Ами да не го четат лицемерите,страхливците,двуличниците.А кой да го чете тогава?
Ами да го четат тези ,които мислят различно,нестандартно,новаторски.Тези ,които искат да вярват ,че живота не е само това ,което ни се представя а нещо прекрасно,велико,единствено и неповторимо!Тези ,които казват не на статуквото.Онези ,които искат нещо в този живот и се борят за него до края без да се съобразяват с хорското мнение! Ти от кои си?
Ако сам се определяш от кои си"не чети този блог"!